БОГОСЛОВСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОСЛО̀ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до богословие и до богослов¹. Прочее, безсмъртието на душата е един богословски термин, една поетическа фикция — доста красива и нищо повече. Ив. Вазов, Съч. Х, 45. По негова поръка била съставена една богословска енциклопедия, съдържаща четиристотин статии и обяснения на неясни места от свещеното писание. Ист. Х-ХI кл, 49. Козма трупа колкото се може повече библейски тексти, и трупа ги с такава разпаленост, щото "словото" му достига до богословското красноречие. Знан., 1875, бр. 10, 157-158. В богословското училище на Халки ще се приемат българи да носят вода, да цепят дърва, да ринат и метат. П. Р. Славейков, СКНГ, 31. Богословски спорове.

БОГОСЛО̀ВСКИ. Нареч. от прил. богословски. Мюхтията знаеше, че Хадър бей беше начетен и красноречив, но той не беше го чувал да говори и затова не се впусна да му противоречи, защото видя, че ще се посрами, като дойде работата да се говори високо богословски. Ц. Гинчев, ГК, 159.