БОГОСЛУЖЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОСЛУЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Извършване на религиозни обреди и четене на молитви от свещеник или друг свещенослужител, обикн. в църква. В стойката му — във време на богослужение — в кръстенето, в служенето около светилниците и кандилата — имаше чудна привързаност към църквата. Д. Немиров, Б, 192. Винаги досега бе ги посрещал отец Емилиян, застанал пред олтара. И веднага започваше службата, която беше повече проповед, и някакво тържествено богослужение. Д. Талев, С II, 247. Той [Давид] написал много псалми (духовни песни), които евреите пели при богослужението. Г. Йошев, КВИ, 42.

2. Събир. Съвкупност от такива обреди и молитви; църковна служба. Те побързаха със своите клевети в Рим и оклеветиха Методия пред папата като отстъпник от вярата и като противник на Римското учение за произхождението на Духа Святаго и от Сина, че не признавал папата за глава на черковата, а разпространявал само славянското богуслужение. Р. Каролев, УБЧИ, 18. На 29 май 1860 г. Карлово заедно с много други български градове изхвърля името на гръцкия патриарх от богослужението. Ив. Унджиев, ВЛ, 30. // Разш. Съвкупност от обреди и ритуали на дадена религия, извършвани от съответен свещенослужител. Греците и римляните имаха едно чудно богослужение, което християнството до край изкорени. Ем. Васкидович, ПП (превод), 62.