БОГОЧЕСТЍВ

БОГОЧЕСТЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който почита бога и изпълнява религиозните норми; благочестив.

2. Който е свързан с почитане, честване на бога и изпълняване на религиозните норми; религиозен. О! Какво едно най-голямо благодеяние за человека, ако душевните му сили от млади години още ся напояват и изправляват с нравствени и богочестиви поучения. Ал. Кръстевич, У, 1870, бр. 18, 285. Не небрежи в неделните и празнични дни да струваш както братията ти християни, не ся отвръляй от да следуваш богочестивите им примери. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 58.

Списък на думите по буква