БОГОЯВЛЀНСКИ

БОГОЯВЛЀНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Богоявление или е характерен за Богоявление. Беше дори някак необичайно топло за началото на ноември. Но князът стоеше свит в шинела си, настръхнал като от богоявленски студ. В. Геновска, СГ, 375. // Който става или е станал на Богоявление. Ще се бори [Икономов] за най-демократично, почти светско управление на българската черква, а на богоявленската акция ще излезе готов за решителни и крайни действия. Т. Жечев, БВ, 336.

Списък на думите по буква