БОДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
БО̀ДВАМ, -аш, несв.;бо̀дна, -еш, мин. св. бо̀днах, прич. мин. страд. бо̀днат, св., прех. 1. Веднъж или изведнъж бода. Изведнъж конят сепна, наостри уши и запръхтя. Аз го боднах ядосано, той изправи предните си крака и не мръдна напред. Хр. Максимов, СбЗР, 426. Каквато пакост и да стане в къщи — кокошка ли липсва, кравата ли бодне някое дете,.. — се ратаят е крив. Т. Влайков, Съч. II, 91. Младата жена бодна смело иглата и подхвана тънка светлосиня
ивица, която заблестя между цветове по платното на широки и по-тесни ивици в строго правилни геометрични фигури. Д. Талев, ЖС, 40. Подава им по цветенце; всеки благодари и го втъква на гърди или на чело! Македонски го бодва в пушката си. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 103. Изведнъж се сепвам. Нещо като че ме бодва. Т. Влайков, Пр. I, 169. Нещо го [Калитко] бодна по сърцето и помрачи радостта от завръщането му. Ив. Хаджимарчев, ОК, 460. — Бачо Стоене — .. — Попчето се страшно заканя. Снощи си го много боднал с една дума и сега щял.. биле да те тикне и в затвора. Ц. Церковски, Съч. III, 226-227. // Внезапно минава през главата ми някаква мисъл или усещам нещо, някакво чувство. Бодна ме някакво предчувствие и в следващия миг отскочих от пътеката. Н. Хайтов, ПГ, 106. Изведнъж ме бодва подозрение, че се крои нещо.
2. Разг. Засаждам, засявам нещо, обикн. в малко количество. — Та посадих кукуруз, па сега ходих да бодна тук-там фасулец, компирец и тиквици. Т. Влайков, Съч. I, 30. — Да ти поискам, рекох, лучец малко, от чесновия, че го изядоха нашите зимъс, пък сега няма какво да бодна. Ил. Волен, ДД, 7. Рафчо отначало се чудеше защо става така — сърбат пилешка супа, отопяват соса, бодват краставички, пък мълчат. В. Пламенов, ПА, 23-24.Мама видя много фиданки на снопове, на снопове и ми рече: Герчо, мама, купи си една крушка да боднеш на нивата за сянка и да си смисляш нявга за венчилката... Г. Краев, СбСт, 136-137. бодвам се, бодна се I. Страд. от бодвам. II. Възвр. от бодвам в 1 знач. (към 1 знач. на бода). — На̀, порязах се зарад тоя човек. В ножчето се боднах... Й. Йовков, ВАХ, 92. — Тя [Меца] си е плашлива. С трънче да се бодне, гората събира. Ран Босилек, Р, 60. III. Взаим. от бодвам в 1 знач. (към 1 знач. на бода). бодвам си, бодна си. Възвр. от бодвам.
БО̀ДВА МЕ несв.;бо̀дне ме св., непрех. Изведнъж усещам остра болка, бодеж; пробожда ме.