БО̀ДЕЦ

БО̀ДЕЦ, мн. няма, м. Умал. от бод (в 7 и 8 знач.).

БОДЀЦ

БОДЀЦ м. Спец. Уред със заострен връх от дърво, метал, кост и др., който се употребява при вадене на тропоски, правене на дупки при бродиране и под. За чертане на големи окръжности служи линейният пергел. Той е съставен от дървена линия, на единия край на която има закрепен метален бодец, а на линията е нанизано приспособление за поставяне на молив. М. Тодоров и др., ТМСС, 36.

Списък на думите по буква