БОДИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
БОДЍЛ1, мн. бодлѝ и (остар. и диал.) бодѝли, м. 1. Остър израстък по стъблото или листата на растение; трън, шип. Той извади джобното си ножче, отряза шест яркочервени рози, почисти ги грижливо от бодлите и закичи своите гости. Цв. Ангелов, ЧД, 246. Аз съм синчец, аз съм радост. / бодил по мен не расте. Ив. Вазов, Съч. II, 66.
2. Остър, игловиден рогов израстък по кожата на животно. Човекът разчита на волята си при големите си победи,.., таралежът — на бодлите си. И. Волен, МДС, 19. Беше Кирил. Малкото му личице хитро се усмихваше, а косата му, нестригана и невчесана, стърчеше като бодли на таралеж. П. Стъпов, ЧОТ, 36.
3. Остър, обикновено метален шип по повърхността на нещо. Две големи, вързани до дънера на една ела, кучета, яростно залаяха на нас,.. Дебелите им вратове въоръжаваха гердани с железни бодили. Ив. Вазов, Съч. ХV, 128. Бодли на тел.
4. Остар. Остър, изострен край на нещо; връх, острие, бод1. Оръдията бяха напълнени, чакаха и, отрупани с бодлите на ножовете, одухотворени от колективната душа на живата си броня, подаваха дулата си заплашително и сурово. Й. Йовков, Разк. II, 216. И победата я зехме / с бодила на наший щик! Ив. Вазов, Съч. II, 163.
◊ Стоя (седя) като на бодли. Разг. Неспокоен съм, в неудобно положение съм, в очакване съм на нещо неприятно.
БОДЍЛ2 м. 1. Общо название на различни видове трънливи растения. Някои палеха огньове из дворовете си, за да изгорят окапалата шума и сухата трева, която растеше покрай зидовете, примесена с тръне и бодили. К. Калчев, СТ, 272. На опразненото място на пътя,.., се появи като изневидело висок сух човек, облечен в някаква дълга, предълга дреха с налепени по нея жълти листа, мъртви гранки, бодили и тръне. Ст. Загорчинов, ДП, 496. Израснах никому ненужен, / като бодилите край пътя. Ас. Разцветников, Ст, 184.
2. Само ед. Събир. Много трънливи растения, израснали гъсто на едно място; трънак, бодилак. Обърнах се и погледнах през скелета му [на вратника] запустял двор, в дъното слупен стар дом, натежал към земята, потънал в буренак, бодил и тъмнина. Елин Пелин, Съч. V, 61, Вий мрете — болни теменуги. / Вий мрете — в храсти и бодил / от първи ден чела навели... П. К. Яворов, Съч. I, 79. В изпотъпкани ниви (трънливи) между бодил и високи треви / се валят червени глави / с накълцано обезобразено лице. Гео Милев, С, 42. Родих се в беден край. където / расте бодил... Щастлив не бях / да видя Дунава, морето. Бл. Димитрова, Л, 154.
◊ Магарешки бодил. Общо название на няколко вида трънливи растения.