БОДИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
БОДЍЛО
БОДЍЛО, мн. -а, ср. Остар. Бодил1 в (1, 2 и 3 знач.); шип. Пчелата рекла на трендафила: "Голям е срам / за тебе, царя на цветята, да бодеш!" — Трендафилът отвърнал: "../ твойто жило / е по-безмилостно от моето бодило!" Ст. Михайловски, СБ, 52.