БОДКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ДКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Шия, бодикам. Представяте ли си: абаджия, човек от далечно време, от възрожденското! Той беше седнал "кръстом ноги" и бодкаше с иглата един ръкав. Ст. Станчев, ВН, 1962, бр. 3269, 4. бодкам се страд.