БОДЛИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БОДЛЍКА¹ ж. Остар и диал. Бодил¹ (в 1, 2 и 3 знач.). И денем, и нощем със нежните пръсти, / да чисти без отдих бодлики‑

те гъсти, / що са по стеблата на трендафилът. Г. М. Софиянец, П, 21.

БОДЛЍКА² ж. Остар. и диал. Бодил² (в 1 знач.) Димо едва на сутринта разбра, че е ограбен. През целия ден рови из бодликите, търси парите си, но не ги намери. К. Петканов, МЗК, 289.