БОДНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ДНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от боднувам и от боднувам се; бодване. Секи ден да му [на болния] са дупче кожата с обикновена игла по пет-шест боднования нараздалеч един пръст. Ив. Богоров, СЛ, 81.