БОДРОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ДРОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или състояние на бодър. Ние лежим по корем, лежим час, два, с надежда, че силите ще се върнат, ще се върне бодростта. Л. Стоянов, Х, 35. Щом детето налапа ненката, по жилите ѝ се разля сладост,.. Почувствува бодрост, поиска да стане от леглото, да разтреби къщата. К. Петканов, ОБ, 225. Лицата им светят от здраве и бодрост, в очите им гори висок победен дух. Г. Караславов, ПМ, 107. Тя не помнеше да го е видяла клюмнал, отчаян. Все една бодрост излъчваше слабоватичкото му лице. Ст. Даскалов, Сл, 188. Тия прости думи внасяха сладка утеха и бодрост в Огняновата душа. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 164. Изрядко само някаква надежда,.., го изпълняше с бодрост. Елин Пелин, Съч. III, 110.