БОДЪРСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ДЪРСТВАМ и БО̀ДЪРСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. 1. Стоя буден, не спя. Но Чудото не заспа лесно, дълго бодърствуваше със свито сърце и нерадостни мисли в ума. П. Вежинов, ВР, 110. Тя затваряше очи, дълго лежа така неподвижна и когато отново ги отваряше, не можеше да разбере нищо: струваше ѝ се, че тук, в тая стая,.., тя бодърствува така отдавна. К. Константинов, СЧЗ, 123. Когато Стефан заспа, а аз останах да бодърствувам сам, тишината стана тягостна. Просто нямаше с какво да си отвлека вниманието. Сл. Трънски, Н, 183. // С предл. над. Стоя буден, не спя, защото се грижа за някого, който е в тежко положение; бдя. Тя [майката] може да бодърствува над него и тогава, когато е отпаднала от умора и от жажда за сън. Ст. Чилингиров, ВК, 250.

2. Нащрек съм, напрегнато следя за нещо; бдя. През цялата нощ стражарите не мигнаха, слухтяха и се взираха в тъмнината, на другия ден пак останаха по местата си,

пак бодърствуваха, чакаха, оглеждаха околността — напразно! М. Марчевски, МП, 94. Само часовоят бодърствуваше.., той се взираше с уморени очи в светналата далечина. З. Сребров, Избр. разк., 92. В двата края на окопите дежурните войници бодърствуват, облегнати на бруствера, изправяйки се, щом наближиха до тях. М. Кремен, Б, 126.