БО̀ЕК

БО̀ЕК, бо̀йка, бо̀йко, мн. бо̀йки, прил. 1. Който проявява готовност за борба; борчески. Челядта, бойка и размирна, забягнала по горите да мъсти. Н. Стефанова, РП, 65. Къде бяха манифестантите с разветите червени знамена, бойки, въодушевени мъже? Ем. Станев, ИК III, 237. Заживях със съдбата на Кречет .. Чувствувах героя излязъл могъщ и боек из недрата на велик нард. Ив. Димов, АИДЖ, 150. Бойко племе.

2. Който изразява или в който е отразен стремеж към борба, който призовава, подбужда към борба; борчески. Къщите бяха окичени със зеленина и знамена, по фасадите на учрежденията бяха опънати червени платнени ленти с бойки надписи. Б.Болгар. Б, 73. Навсякъде се устройваха митинги, гласуваха се бойки резолюции, тълпите шумно демонстрираха, въпреки че това им беше забранено. М. Кремен, РЯ, 211. През нощта обходи почти целия град. Навсякъде ободрителните и бойки слова вдъхновяваха за подвизи. К. Митев, ПБ, 96. Бойко настроение измести стаилата се в сърцата предпазливост. А. Гуляшки, Л, 381. Бойки лозунги. Бойки статии. Бойки песни.

Списък на думите по буква