БОЀНЕ

БОЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от боя се. Очите му [на поручик Попов] не спираха да поглеждат нетърпеливо към срещния дом, а тъй като там никой не се явяваше, то в душата му почна да се буди безпредметна тревога — раздразненост, тъга, боене... А. Страшимиров, Съч. I, 119. В тия минути всички забравиха опасността, а се предадоха на природната братска радост, която изливаха без никакво стеснение и боене. Ив. Вазов, Съч. VII, 79. — Боиш се от Смилеца? Той не заслужава боене, както не заслужава и почит вече. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 46.

Списък на думите по буква