БОЕРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЀРИН, мн. боѐри, м. Остар. Книж. 1. Болярин. Борис свика събор в Търново против богомилите. Събора са отвори на 11 февруария 1210 год. На този събор присъствуваха много архиереи, священици, калугери, боери и много народ и сам царят. Р. Каролев, УБЧИ, 109. — На̀ ти пет франка възнаграждение.. Като си излезе тая госпожа, ще получиш от мене още пет франка... — Господ и пречиста майка Божия да те поживят, боерино. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 70.

2. В миналото — румънски едър земевладелец, чифликчия, богаташ; чокой. Формално освободеният от турското робство румънски селянин носеше на охлузганите си плещи много по-страшно икономическо робство — това на румънските боери (чифликчии). П. Делирадев, БГХ, 66. Познавам там влиятелни боери, депутати и журналисти. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 103. Румънският дворец и боерите са купували Ел Греко и Рембранд, Рубенс и Тинторето. С. Северняк, БСД, 109.

— От рум. boier ’едър земевладелец’.