БОЖА —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ЖА¹ ж. Диал. Див мак, кадънка, пукал, божур, була2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БО̀ЖА² ж. Диал. 1. Кадъна, була¹ (Ст. Младенов, БТР).

2. Господарка (Н. Геров, РБЯ).

БО̀ЖА СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Остар и диал. Кълна се в Бога, за да убедя, уверя някого в нещо. Той напразно се силеше да ободри другарите си и им се божеше, че на всяка минута очакваше да въстане Бяла Черква. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 136. Представете си тоя клетник, въглярят — почнал да се божи на самите тях, кумовете си, че не ги познава!.. А. Страшимиров, УШ, 36.