БОЖЕСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЖЀСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с Бог, с божество или който е даден, произхожда от Бог, от божество. Постепенно и бавно се откриваше божественият образ на Спасителя. Й. Йовков, Ж 1945, 93. Изкуството е дар божествен / за человешкий род и слава. Ив. Вазов, Съч. III, 243. Плътта е бренност, земна рожба, / но земен син ли е духът? — / Каква божествена заложба / насища видимия път? Т. Траянов, Съч. III, 24.

2. Който е присъщ, характерен за бог, божество; божи. В страната на звездния лотос, / където без власт е смъртта, / отшелник, с божествена кротост, / се моли за всички в света. Т. Траянов, Съч. III, 111. — Ти ме дари с божествено смирение, / превърна моята душа на храм. Н. Лилиев, СТ, 58. В любовта и съгласието ся заключава божествена сила, божествено всемогущество. Д. Чинтулов, СбДЧ, 219.

3. Книж. Който е подобен на бог, божество; богоподобен. Тя [природата] носи гордо печата на всевечния си гений творец, тя е неговият истински образ и подобие,.., божествена и добра като него.Ив. Вазов, Съч. VII, 160. "Аз ще се от бой въздържам, колкото време ти рече". / Тъй каза Ахил божествен и на стареца Приама / дясната ръка той хвана, за да му страха разсее. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 71.

4. Който е свързан с църквата или с някаква религия, култ. Правил метане, четял молитви — какви молитви? Той е безкнижен и никакви божествени молитви не е чел, нито знае, ами се молел, както той си знае. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 15. Докато нямало още читалищата, млади момци се събирали по няколко души после божествената литургия в празнични дни и ходели от къща в къща на посещение, гдето изпявали по няколко нови народни песни. З. Стоянов, ЗБВ I, 266. Той са пременява и, заедно с своите любезни чеда,.., запътва са към божествений храм. Д. Войников, Китка V, 1887, кн. 15, 11. Божествената служба спре. Застана / свещеник млад на светлия олтар / пред дверите, и гръмка реч подхвана / с пророчески старозаветен жар. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 134.

5. Прен. Който притежава във висша степен изключително ценни качества; великолепен, прекрасен, неописуем, непостижим. Зад нас гръмна една камбана, след нея зазвучаха и други няколко камбани с разни тонове, но така скомбинирани, щото образуваха една възвишена, трогателна божествена песен. Ал. Константинов, БПр I, 48. Тя мина и пак ми се усмихна,.. Каква божествена усмивка! Какъв сладък, небесен глас! В. Друмев, И, 11. — Какво ще пиеш?.. — Не, не ми отговаряйте — усмихна се тя. — Аз имам едно божествено питие. В. Геновска, СГ, 159. Видяхме една картина, рисувана от божествения Веласкец. А. Каралийчев. С, 87.