БОЖЕСТВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЖЀСТВЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на божествен (в 1, 2, 3 и 5 знач.). Желанието ѝ да придобие предишното си здраве и млада пъргавина усилваше в сърцето ѝ нетърпението да се срещне с тоя чуден човек, готова дори да повярва в неговата божественост. Ив. Вазов, Съч. ХI, 58. Зевс гръмовержец, той не се ли сам / престори лебед, — само за да може, / божественост отмахнал, а со нея / и дълг оставил настрана, — наслада / поне за миг, за кратък миг да вкуси / от хубостта? П. П. Славейков, Събр. съч. I, 36. Небето, слънцето и зората, които са са появляле секи ден, накарале тогавашното човечество да мисли и да говори, че тие богове са безсмъртни и че тяхната божественост изисква почитание. Знан., бр. 7, 100.