БОЖИЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ЖИЧКО зват. Умал. гальов. от бог (в 1 знач.). 1. Обръщение към господ, към бога; божке, боженце. — Ех, сполай ти божичко и света Богородице, че и за мен са се сетиле хората! Т. Влайков, Съч. II, 269. — Смирено, Марине, чу ли! — извика мама подире му..: — Боже, поможи! Учител да стане, божичко мой! Д. Бозаков, ДС, 119-120.

2. Като междум. а) За израз на радост, задоволство. — Ах, божичко! Божичко! — стискаше си ръцете и се смееше през сълзи Рада. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 64, "Ах, божичко, той е... Милуш, милият Милуш!" Й. Йовков, СЛ, 93. А тъщата,.., се втурна срещу него и го повлече към отворената врата. — Круме... Божичко, колко навреме дойде! Х. Русев, ПЗ, 77. б) За израз на изненада, учудване. — Боже, момче, колко си отслабнало, божичко-о-о!... Да си живо на майка ти... Л. Стоянов, Х, 147. — Не ме ли познаваш, дядо Цанко? — пошепна Владо. — Наистина познат глас — и дядо Цанко се наведе,.. — Жив, Владо, божичко — шепнеше той и не усещаше как по старческите му бузи се търкулват топли сълзи. М. Яворски, ПОББ, 58. Тая Сара май-май царица скоро ще ни стане.. А отде ли иде, па и в царска колесница? — .. — Ами това що е, божичко? Че тя през Великата ли порта ще влезе? Ст. Загорчинов, ДП, 235-236. в) За израз на тревога, безпокойство, страх, уплаха. — Не разбрахте ли, че са избягали от батареята войници? — изсъска атрилеристът,.. — Божичко, отиде ми кариерата! Д. Кисьов, Щ, 218. В сенките на съседските черници Христо я чакаше. — Яно! Тя не му се обади.. Божичко, къде се изгуби гласът| и? К. Петканов СВ, 97. Начесто / западаше ѝ мисъл за Стоичка; / западаше ѝ — "Божичко, нима?!" / и морници побиваха я хладни. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 98. — Божичко, как ме уплаши! Й. Йовков, СЛ, 52. г) За израз на мъка, отчаяние, болка. Дишането е спряло... — Божичко!... — И като прекършен от буря клон тя се поваля над бездушния вече труп. Т. Влайков, Пр I, 40. — Идете, мами, до лелини си Катини и я повикайте. Кажете ѝ, че баща ви се помина.. — Леле божичко, какво ще ви прави майка ви! — извика леля. Г. Белев, ПЕМ, 135. — Всичко е свършено, Всичко, всичко! ... Ако той искаше, щеше да намери време. Шели, толкова съм нещастна, божичко... Ем. Манов, ДСР, 20. — Бойчо, защо отиваш? Ах, божичко... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 69. Божичко, много ме боли главата! △ Ох, божичко! — пъшкаше той.