БО̀ЖКЕ

БО̀ЖКЕ зват. Разг. 1. Божичко; боженце. — Е, толкоз ли сме грешни, божке мили, / та свещ поне да им не палнем там? Сл. Красински, БН, 7. Младата калугерица бързо приближила наведената, тупнала я весело и казала: — Ух божке, добре, че те застигнах, заедно да пътуваме! Ив. Вазов, Съч. Х, 159. — И то да видите дете! Божке, какво мило дете! Х. Русев, ПЗ, 80. — Ама, моля ви се, господин докторе, направете тъй, че никак да не боли! — Леле, божке, какъв юнак! Разбира се, че няма да боли! Стига, естествено, да стоиш мирен и да не мърдаш! П. Вежинов, СО, 106. Тежеше черната забрадка над очите на майка му. "Изгориха душицата ми, божке ле — пъшкаше тя вечер,.. — Отиде ми стопанинът." З. Сребров, Избр. разк., 58.

2. Гальовно обръщение към Божията майка, към Богородица (Ст. Младенов, БТР).

Списък на думите по буква