БОЖУР —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЖУ̀Р м. 1. Многогодишно тревисто, по-рядко храстовидно, градинско или диво растение с едри, най-често яркочервени, а също и бели или розови цветове, което цъфти през пролетта. Paeonia officinalis. В тая градина биле кьошкове,.., чудни разкошни трендафили, разноцветни георгини, лалета, божури. Л. Каравелов, Съч. II, 125. Чакахме пролетта. Тя бавно надникна най-напред с цъфналия дрян, след това с кокичето, после с жълтозеления кукуряк и най-сетне с кървавочервения божур. Д. Казасов, ВП, 28. Ние опустошавахме градините, късахме и отнасяхме люлеки, картопи, божури, чемшири, трендафили. Ив. Вазов, ИСМ, 76. Беше млада, дивна беше / в тънкоткания сукман, / над ушето ѝ пламтеше руж божур в зори набран. О. Орлинов, П, 99. — Поле се зеленей над вратнята отпред, / обсипано с цветя: кокиче, гороцвет, / желт смин, червен божур. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 13.

2. Диал. Див мак. — Прекръстили ме Пшеничката, защото съм приличал на узрял клас,.. — Ти приличаш повече на божур сред нива. Елин Пелин, Съч. II, 59.

◊ Хвърлям / хвърля (обирам / обера) божури. Диал. Изчервявам се много, обикн. от силно смущение или срам. Големият ми брат, какъвто си е и до сега шегобия, като

знаеше, че ме е срам, все с това ме сърдеше: "Ние наша Злата на еди-кого си ще я дадем, той ѝ взел вчера китката", пък аз — божури хвърлям и — бяж вън. Ц. Гинчев, ГК, 136. Червен (ален) като божур. Ярко червен. Лицето ѝ отведнъж се промени, стана червено като божур. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 51. Ядох любеница.. студена като лед, червена като божур. А. Каралийчев, СР, 19.