БОЗАДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЗАДЖЍЯ, -ѝята и (остар.) -ѝят, мн. ‑ѝи, м. Човек, който произвежда или продава боза. Бозаджия идва и в село. Носи бозата си в съд, който прилича на лейка за поливане на цветя. Сл. Македонски, ЕЗС, 57. Купи просо за бозаджиите и пресмяташе, че ще спечели почти двойно. П. Спасов, ХлХ, 84. В нашата махала в дюкяните на Кара Иван имаше двама братя бозаджии. Те правеха и продаваха боза, халва,.. захарни петлета и кадаиф. Ц. Гинчев, ЦГМГ, 7. Тук край децата се увъртат халваджии, / там, що им глас държи, гърланят бозаджии.. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 90.

◊ Халваджия<та> за бозаджия<та>. Разг. Пренебр. За хора с еднакви слабости, недостатъци, които взаимно се поддържат и защитават. — Че нали професорите ги [студентите] контролират? — запитах аз. — Ха, и те като тях... Халваджията за бозаджията... К. Калчев, СР, 166.

— От тур. bozacı.