БОЗАЙНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЗА̀ЙНИЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете, което още бозае, суче; кърмаче, сукалче. Жена му се разболя и умря.. Бозайничето примира за майчина гръд. Ц. Церковски, Съч. III, 288. На гърба им, увити като пашкули, спят бозайничета: мохамеданки от околните махали са дошли рано-рано на пазар. Н. Стефанова, РП, 124.

2. Малко животно, което още бозае; сукалче. На много места агнета-бозайничета се колят за месо, но това не е правилно. Г. Ралчев, ДМЖ, 27. И яренца, бозайничета, млечице се насукали, на плет се възкачили и с рожета се мушет. Д. Манчев, БЕ I, 35.