БОЗАЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЗА̀Я, -а̀еш, мин. св. -а̀х, несв., прех. и непрех. За кърмаче или за малко животно — смуча мляко от женска гръд или от бозка, от виме; суча. Стояница го взе в прегръдките си, извади гърдата си и му даде да бозае. Елин Пелин, Съч. I, 187. Вълко хвана козата за рогата, а Янко тикна муцунката на сърнето във вимето ѝ. Отначало малкото се отказваше да бозае, но след няколко отита подуши миризмата на млякото и захапа вимето. Ем. Станев, ПЕГ, 107. Само едно [агънце] се луташе из стадото и мушкаше налягалите овци, като търсеше да бозае. И. Волен, БХ, 82. Често ся случва детето да повръща повечето мляко, что е бозало. Й. Груев. КН7 (превод), 65. Той, ми йе, либе, юначен / а ази, либе, два пъти; / бяло е мляко той бозал, / той бозал както и азе!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 120. Детето догде не заплаче, майка му не му дава да бозае. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 158. бозая се страд.

◊ Бозая от две майки. Разг. Ползувам облаги от две места.