БОЗГУНЛУК —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЗГУНЛУ̀К, мн. -ци, м. Простонар. Смутно време, размирица; бозгун. — Помниш ли бозгунлука! Ха-ха-ха... Щяха да те утрепят тогава, май с читаци... Хем с кавала в главата те бъхтаха... Нейсе, запуши я. Ц. Церковски, Съч. III, 238. Ой та тебя юнак Марко / .. / Не повниш ли, като беше / ургунлука бозгунлука, / че вървяха мало турци / .. / запалиха виша гора. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 77.

— От тур. bozgunluk ’поражение, разгром’.