БОЗДЍСВАМ

БОЗДЍСВАМ, -аш, несв.;боздѝсам, ‑аш и боздѝша, -еш, мин. св. боздѝсах, св., прех. Диал. Повреждам, съсипвам, развалям. Всички от селото деряха свините и даваха кожите да се аргасват, само Велико пърлеше своята.. Сега докато обръщаше в смаленото огнище огромното туловище на свинята, баджанакът му Иван каза: — Боздиса кожата! От тази кожа ставаха пет чанти...С. Северняк, ВСД, 94. Мама на Радка думаше: / — "Радке ле, мила на мама, / не са червисвай, б’ълисвай, / не си лицето боздисвай!" Нар. пес., СбВСт, 598. боздисвам се, боздисам се и боздиша се страд.

БОЗДЍСВАМ СЕ несв.;боздѝсам се и боздѝша се св., непрех. Диал. Съсипвам се,развалям се, повреждам се. "Спасе, тука ли си бре?" "Тука съм, казва Спас, ето ме в мазето" ..: "Много си се боздисал, бре Спасе, що работиха с тебе?" .. Нощеска не бил тука,.., пак го турили в едно мазе, не можел ни да седне, ни па можел прав да стои. Цяла нощ бил на един крак." Н. Христозов, ПД, 58.

— От тур. bozmak.

Списък на думите по буква