БО̀ЗОВ

БО̀ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има светлокафяв цвят с пепелява отсянка; сивобежов. Откъм портичката на лозето се зададе селянин с протрити бозови потури и черна салтамарка. В. Геновска, СГ, 241. Някои от тях на гърбовете си, в цедилки от бозов домашен шаяк, носеха сукалчетата си. Д. Спространов, С, 142. Нашите

местни овце.. имат груба нееднородна смесена вълна,.., предимно черна, бозова и по-рядко сива. Г. Ралчев, ДМЖ I, 14.

— От тур. boz ’сив’. — Други форми: бо̀зав (разг.), бо̀зев, бо̀зяв (диал.).

Списък на думите по буква