БОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЙ¹, бо̀ят, бо̀я, мн. боевѐ и (остар. и диал.) бойо̀ве, след числ. бо̀я, м. 1. Само ед. Нанасяне на удари върху човек или животно с цел да се причини болка; побой. Всичката вина и негодувание паднаха върху злочестия идиот, комуто игуменът с бой изтръгна изповедта. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 6. — Всеки ден бой, бой — за нищо и за никакво... Ще ме съсипе. Елин Пелин, Съч. II, 148. Янко Горски грабна един сух откършен клон и почна да налага вълчицата по гърба. Пат-кют! — съсипа я от бой. А. Каралийчев, ТР, 113. Гурко беше заявил, че като го

хване, ще го нареже на сто парчета.. Не знам по какъв начин това кръвожадно намерение стигна до ушите на баща му и той му тегли такъв бой, че три седмици след това Гурко спеше по корем. Ст. Стратиев, СВМ, 31-32. За мене ще бъде по-охолно в гроба, защото ще почива навеки моята посиняла от бой и изнемощяла снага. Ил. Блъсков, ПБ III, 31. Бой се забравя, дума не може. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 52. Детето яде бой. ● Нар.-поет. Бой бия някого. Хвърли си, Гинка, мъжкото дете, / не стига ли ти бой да тя бият / по бели ръце, по равна снага? Нар. пес., СбБрМ, 194.

2. Сбиване между двама или повече души. Това беше един от най-честите детски спорове, които свършваха понякога дори и с бой. Елин Пелин, Съч. II, 120. Вчера сърненци и бистричани щяха да се избият. Голям бой беше. Й. Йовков, ВАХ, 66. Много се караха тогава четирите попа от двете черкви на кого се пада да го [хаджи Кою] опее и до бой беше допряла работата. Чудомир, Избр. пр. 118. Поскарвали са се жените им за някое пиле или прасе, но до бой не се е стигало... Кр. Григоров, Н, 136. Ченгел село е един чейрек далеч от града.., а какво става там? Ката ден по кръчмите боеве, кавги, дори и пуквание на глави. Ил. Блъсков, КУ, 24.

3. В съчет. с предл. с. При игри, забавления — замеряне с нещо. Отдолу откъм двора шумно се качват учениците, зачервени от боевете със снежни топки. М. Кремен, СС, 69. В средата на февруари почват големите тържества по случай пристигането на Негово Величество Крал Карнавал. Последният остатък от славата на Ница, традиционният блестящ ритуал, всяка година приготвян от рано и грижливо, с неизменна програма: шествия, бой с цветя, конски надбягвания, маски и награди. К. Константинов, ПЗ, 99. Мандолини и китари, / танци, смях и бой с конфети, / шумни, весели другари / и госпожици напети. Хр. Смирненски, Съч. II, 21.

4. Въоръжено сблъскване между войскови части; сражение, битка. На срещната стена бяха налепени няколко литографически картини, които представляваха боевете на Хаджидимитровата чета при Върбовка. Ив. Вазов, Съч. VI, 5. На север заечаха топовни гърмежи, започнаха се боеве към Черна, Дряново и Градско. Й. Йовков, Разк. I, 211. Повечето от войниците за пръв път влизаха в бой и близостта на врага ги смущаваше. П. Вежинов, НС, 124. Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира: него жалеят / земя и небо, звяр и природа. Хр. Ботев, Съч. I, 16. Сто двадесет души те бяха на брой. / И паднаха всички при първия бой! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15. В времето на московските бойове с турците той ходил с московците във Влашко. Л. Каравелов, Съч. II, 7. На бой всички не умират и всички юнаци не биват. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 278. Влизам в бой. Въздушен бой. Морски бой. Настъпателен бой. Отбранителен бой. Ръкопашен бой. Неравен бой. ● Нар.-поет. Бой се бия. Бояна турци думаше: / Ой ми ви вази сердари! / Не додох да ям / и да пия, но додох бой да са бия. Нар. пес., Христом. ВВ II, 122. // Остар. Война. Ний ще дигнем бой с гърците, ще земем Цариград. В. Друмев, И, 25. Юнашки народе, някога си господар на сичкият свят, .. сега си ограничен само на единът Иберийски полуостров, па и на него гражданският бой опустошава полетата. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 1,2. Рано или късно трябваше да избухне бой със Сърбия. Т. Шишков, ИБН, 248. Италия отвори бой.. против Австрия с цел да освободи единородците си от немските ръце. Г. Бенев, Лет., 1873, 118.

5. Остар. и диал. За огнестрелно оръжие — начин на действие, сила, точност на стрелбата. Всеки боец притежаваше нова пушка, автомат или картечница със стотици патрони, обаче оръжието не беше простреляно и бойците не знаеха неговия бой. Сл. Трънски, Н, 564.

◊ Диря си (търся си, прося си) боя <със свещ>. Разг. Съзнателно правя, върша нещо нередно, с което сам ставам причина да бъда наказан. Ораторът започна да изброява престъпленията на новата власт, извършени за по-малко от три месеца.. — Дрънка си — каза изведнъж Кидерев .. Търсят си боя — проломоти той. Г. Караславов, ОХ III, 377-378. Може ли насилствено да си просиш боя? Л. Петков, ГЦ, 94-95. За бой! Военна команда, при която изпълняващият заема положение за стрелба. Правя си устата като габровец за бой. Разг. Недвусмислено и грубо подсещам какво желая.

БОЙ², бо̀ят, бо̀я, мн. бо̀еве, след числ. бо̀я, м. Простонар. 1. Височина на човек или животно; ръст. Леля Гена беше среден бой. Т. Влайков, Съч. II, 4. Ръжта е висока колкото боя ми. Й. Йовков, ВАХ, 196. Тя [Сивуша] беше пъргава, стегната крава; на бой беше средна. Ил. Волен, МДС, 190. Боят му бил твърде висок; мустаките му биле дълги, руси и рунтави. Л. Каравелов, Съч. II, 84.

Прен. Възможности на човек. В изкуството човек не може да излезе извън своята кожа. В изкуството той не е способен да надхвърли своя собствен бой. Е. Каранфилов, Б III, 111. Кидерев не го обичаше, защото му се струваше, че Чомбазов се е възгордял не според боя си, защото търсеше не обикновените сдружени земеделци.., а се влачеше с тютюнотърговците и с разните реакционери и спекуланти. Г. Караславов, Х IV, 209. Чак такива амбиции нямам. Аз си знам боя. Да завърша веднъж и да си гледам работата, стига ми. Ем. Манов, МПЛ 283-284.

2. Обикн. в съчет. с човешки. Приблизителна мярка за височина или дълбочина, равна на среден човешки ръст. Над бейския яз .. се въздигаше един висок бряг до десет, петнадесет човешки боя над водата. Ц. Гинчев, ГК, 288. Ямата, цял човешки бой дълбока, привечер беше готова. Г. Караславов, ОХ I, 379. Той издигна в Ряховец кула, висока дванадесет човешки боя. А. Каралийчев, В, 148. Обикновено това гнездо [родната къща] биваше двукатна къща .. с кладенец, дълбок няколко боя, в който се страхувахме да погледнем. К. Константинов, ППГ, 50. Дори и днес имаме по-ясна представа за известно нещо, ако ни кажат, че то било толкова боя (ръста) високо, толкова лакътя дълго или толкова крачки далече. А. Дамянов, ЖС, 27.

3. Остар. Тяло, снага, стан. Струваше ми се да нямам право да я намирам грозна и принуден бях да се съглася, че чертите ѝ и боят ѝ не се лишаваха нити от хубост, нити от редовност. Др. Цанков, ТМ, (превод), 67. Бойт му горд и едър. Ст. Ботьов. К (превод), 4.

— Тур. boy.