БОЙКОТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЙКО̀Т, мн. няма, м. Начин на политическа и икономическа борба, който се състои в отказ от извършване на определено действие или в прекратяване на взаимоотношенията с лице, организация или държава в знак на протест, за да им се нанесе материална или морална щета или да се провали някакво мероприятие. Предстояха избори за Велико народно събрание, което щеше да изработи нова конституция. След несполучливия бойкот миналата есен опозицията се готвеше този път да даде бой и къщата на Калючеви отново стана място на съвещания. Ем. Манов, ДСР, 364. При пълно единодушие обявяваме бойкот на в-к "Пробуждане" дотогава, докато му се даде идеен облик, в духа на нашите разбирания. Раб., 1932, бр. 31, 3. Правя бойкот. Икономически бойкот.

— Англ. boycott от собств.