БОЙЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЙЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Нар.-поет. Висок, голям. Каква е нива бойлиIя, / какви са снопи легнали.. / Не било снопи легнали, / най било хора изклани. Нар. пес. СбВСТ, 11.

◊ Пушка бойлия. Нар.-поет. Пушка, която е с дълга цев и има точна и далечна стрелба; пушка бойлийка. Стоян мама си думаше: / "Майно ле, стара майчице! / .. / Имам ли сабя френгия / и дълга пушка бойлия? СбБр М, 114. Ала пушките, дългите бойлии пушки, които бият тъй вярно и отдалече, те не достигаха... Д. Рачев, СС, 123. Да бяха огън елмази / твоите черни очици... / Мяна бих сторил мило за драго / пушка бойлия, .. / турци да бия! П. К. Яворов, Съч. I, 63.

— От тур. boylu ’висок, строен’.