БОЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ЙНИК, мн. -ци, след числ. ‑ка, м. Рядко. Бойница (в 1 и 3 знач.). Полицаите притичваха между ниските къщурки. . В същото време Емил издърпваше помийната тръба под прозорчето, през която водата изтичаше от мивката навън. Целта му беше да използува дупката като бойник. Д. Ангелов, ЖС, 489.