БОЙНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
БО̀ЙНИЦА ж. 1. Тесен отвор в зид на средновековна кула или укрепление, предназначен за наблюдение и стрелба. Тия зъбчати зидове, тия бойници в тях, тия кули, тия бастиони господаруваха над столицата. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 34. До тая сграда .. се издигаше кула, наполовина каменна, наполовина дървена, с бойници и с тесни прозорчета за огледване на местността. Ст. Загорчинов, ДП, 111. Прозорците [на конака] бяха на втория кат, първият кат беше построен от камък, с тесни бойници. А. Дончев, ВР, 35. Върху най-горните площадки на кулите ѝ [на крепостта] стояха неподвижни или бавно се разхождаха от бойница на бойница снажни войници. Й. Вълчев, СКН, 12.
2. Малка кула, обикновено върху крепостен зид, която служи за прикритие и стрелба. Сред широката поляна напред стърчаха олющените от времето и дъждовете бойници на старинната крепост. Ст. Марков, ДБ, 416. И мълчеше целият град, заспал своя предутрен сън — спеше, пазен от високите стени на крепостта, от стръмните каменни бойници и от високите кули. Н. Райнов, ВДБ, 57. От високата дървена бойница при главния вход на аула изсвири рог. Д. Линков, ЗБ, 10.
3. Тесен отвор в прикритие, който се използва за наблюдение и стрелба. Веднага се настанихме зад камъните и открихме огън. Йонко Вапцаров и Мицо влязоха в плевнята, отвориха бойници и ни придружиха. П. К. Яворов, ХК, 153. През кръглите бойници, от които провирахме дулата на пушките и отдето гледахме навън, ясно се вижда голямо ято диви патици. Ем. Станев, ЯГ, 65. // Специално пригодено място или съоръжение за прикритие и стрелба. Сантименталното име на укрепената линия ["Маргит"] съвсем не отговаряше на озъбените с многобройни дула бункери .. , на барикадираните с циментови бойници населени места. П. Вежинов, ЗЧР, 210. Въстанието стреснало турците. Те обградили градчето с дървени бойници. Ст. Станчев, НР, 13.