БОКЛУ̀К

БОКЛУ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Само ед. Събир. Отпадъци, прах и нечистотии на едно място; смет. Свини, пилци, всичко ровеше из боклука, пилееше го из двора. К. Петканов, СВ, 38. Тримата сополанковци .. изхвърлиха на бунището седем кофи боклук. И. Петров, ПР, 12. Боклукът от дребни абени парцалчета и всевъзможни други нечистотии са трупа зад вратата. З. Стоянов, ЗБВ I, 67. Малка мома брату двори мела, / двори мела и ги е помела, / изхвърлила боклук на бунище. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 479. Стар боклук като се запали, зле гори. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 130. Правя боклук. Кофа за боклук. // Ед. и мн. Ненужна, негодна за употреба вещ, предмет, нечистотия. Когато младият Гиелс.. излизал на бис, фашистите не могли да се удържат повече. Върху сцената полетели развалени яйца, разни боклуци. Кр. Кюлявков, СПП, 85. То не беше хляб, а смес от сламки, кочани от царевица и разни боклуци, които и кучетата не можеха да ядат. Ст. Марков, ДБ, 91. По градинката се валят боклуци — книжки, чашки от кафе, фасове.

2. Място, където се изхвърлят тези отпадъци; бунище. На връх боклука, там дето хвърлят пепелта от изгорелия тезек, два вола се боричкат. Й. Йовков, АМГ, 9. — Отсечи въжето — извика беят на сеиза си — и изхвърлете това куче на боклука... Ц. Гинчев, ГК, 319. — А бе, като има човек късмет, на боклука да го хвърлят, пак му върви... Ст. Дичев, ЗС I, 82. Някакъв бедняк ходи от боклук на боклук и рови, търси нещо.

3. Прен. Разг. Пренебр. Нещо или някой, който е лишен от качества, стойност, ценност. Хубава стока ли ми карате или като тия преди вас, боклук... Сл. Македонски, ЕЗС, 58. Обиколих аз целия пазар — навсякъде все едни и същи боклуци продават. Св. Минков, РТК, 113. Ако съм лош кундураджия, който е дошел не да продава истинска стока, а да мами хората със своите боклуци и да им обира парите, дигни ръка .. и ме посечи.Д. Немиров, Б, 82. Неговата цел е да ни убеди, че ние сме нищо, боклук, че не сме хора, а само машини. Л. Стоянов, Х, 20.

4. Само ед. Диал. Оборски тор; гюбре. Пиши ми засехте ли или имате още да сеете. На нивата в Гереня да хвърлите и малко боклук, защото е слабичка. Г. Караславов, ОХ I, 366. И зафана вече и самичек да работи с волове, да оре и сее, да кара боклук и дърва. Т. Влайков, Съч. II, 90.

За боклука. Разг. Напълно негоден. — Ех, младото си е младо, сине — въздъхна дядо Тома. — А ние, старите, ние сме за боклука веке... Г. Караславов, Избр. съч. V, 186.

— Тур. bokluk. — Друга (диал.) форма: баклу̀к.

Списък на думите по буква