БОКЛУ̀ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от боклук (в 1 и 2 знач.). Кехая вика сред село, / сред село до боклучето. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 94. Събери всички боклучета от пода.