БОКЛУ̀ЧЕЦ

БОКЛУ̀ЧЕЦ, мн. няма, м. Умал. от боклук (в 1 и 4 знач.). И току ще видите, в който и да е час през деня, че всред двора се мярка Кондовица .. — върти очи наоколо и само гледа где ще зърне сламка, боклучец из кюшетата. Д. Немиров, Б, 32. Парица боклучец, без нея ни в лучец. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 44.

Списък на думите по буква