БОЛАКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЛАКЍ и (разш.) болакѝм частица. Диал. Дано; белки,белким. Се зачудие кутри селяни, / от що ми чинит големи зулум, / му донесое згодна вечера, / болаки лудо да ми вечерат, / да ми вечерат, да ми заспиет. Нар. пес., СбБрМ, 406. — Очукаха ръжта и ченицата, чекат, мелят и ядат, дано ги червеи смелят болаким! — допълни майката. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 11.

— Тур. bolaki, bolayki.