БОЛГАР —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЛГА̀Р, мн. няма, м. Сорт едро десертно грозде със златистожълт цвят и приятен вкус; афузали. Памида те изтърсваха небрежно в каци и кошове, а кехлибареножълтия болгар и мискета, покрит със синкав прах, нареждаха глижливо в плитки сандъчета. Д. Димов, Т. 3. По асмите резекията почерня, а болгарът се избистри като кехлибар. Н. Каралиева, Н, 136.