БОЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЛЀ, мн. -та, ср. 1. Само ед. Питие, което се приготвя от подсладено бяло вино или шампанско с нарязани в него парченца плодове, най-често ябълки и портокали. Асен се доближи до бюфета и си поръча боле. Д. Кисьов, Щ, 55. В напълнените вази от кристал — / боле и сидър сок от портокал, / и там лъжица сребърна лъщи — / наливай жадно в чашата си ти! Ем. Попдимитров, СР, 55.

2. Ед. и мн. Разг. Количество от това питие, което се вмества в една чаша. Изпих две болета..

— Фр. bolée.

БО̀ЛЕ нареч. Диал. 1. По-добре. Ти си длъжен да останеш боле неженен, нежели да дадеш клятва в любов, която нямаш на сърцето си. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 75. Една сестра имам, / боле да я немам — / на

нива дремлива. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 405. Татаране ле, брайно ле! Боле си мене погуби, / не обирай ми среброто, / среброто и нанизното, / че е от село собирано! Нар. пес., СбБрМ, 139. Боле голем залък да лапнеш, а не голема дума да кажеш. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 53. Боле да си вретенар, а не майци тъпанар. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 53.

2. Повече, по-много. — Царице, младо Елено, / ти сичко че ми изкажеш! / А она си му говори: / — Люта си сабля извади, / реси ни глави отсечи, / боле ни дума не питай. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 439. Не мя е срам от сиромашията ми; по̀- боле бих ся срамувал от богатство, спечелено из безчестни пътища. Й. Груев, СП (превод), 279. А що беше Даника невеста, / наседала у честна трапеза / и навърна тая върла ракиа, / мезе дава това суо грозде, / манджи дига и по-боле тура. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 217. Кой ке ти носит, море, дългата пушка? / Де гиди болен Кара Мустафа! — / Нека я носит той айдут Велко, / защо йе боле юнак от мене. Нар. пес., СбБрМ, 331.