БОЛЀЗНЕНО

БОЛЀЗНЕНО нареч. 1. От, поради болка, страдание, мъка. Ударът беше тъй силен, щото се чу ясният сух отзив на костта на лакътя. Славчо примижа болезнено. Ив. Вазов, Съч. VII, 60. Една бомба пада в първите редици и някой болезнено изохква. Й. Йовков, Разк. III, 128. Сърцето на стареца болезнено се сви. О, той виждаше ясно, че нещо страшно се върши там долу. Брат срещу брат. Но кой ще победи и на чия страна беше правото? П. Михайлов, ПЗ, 22. Жените плачеха, но така тихо и болезнено, както могат да изливат скръбта си само хора, които са плакали вече дълги дни и нощи. Ал. Бабек, МЕ, 230. // Като се причинява душевна болка, страдание, мъка. Жана се бе омъжила.. Първата вечер .. новината някак особено болезнено ме удари. П. Вежинов, ЗНН, 87.

2. Както е при болест, поради болест. Наистина тя е всякога болезнено бледа, знаех, че е била болна преди година от туберкулоза. Л. Александрова, ИЕЩ, 275. Влезе тънка, слабичк, вече посивяла жена с провлачени коси и болезнено бледо лице. Ст. Даскалов, ЕС, 339.

3. Извън рамките на нормалното, естественото; прекалено. Вече остарял и болезнено чувствителен, Светличников не можа да издържа и при вестта за севастополското поражение .. почина от разрив на сърцето. Ст. Дичев, ЗСI, 299. Твърде ревнив, болезнено ревнив е той, та не бих желала да си създадем неприятности напразно. Д. Калфов, Избр. разк., 369.

Списък на думите по буква