БОЛЕСТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ЛЕСТНИК, мн. -ци, м. Диал. Болен човек; болник, боляк. Изнасяли са болестниците по улиците и туряли на постелки, да би ги макар сянката апостолска осенила. З. Петров и др., ЧБ ( превод), 244. Към залибените аз всякога имах голяма слабост. Считах ги за болестници, които страдаят от благородна болест. Св. Миларов, СЦТ, 136.