БОЛЀЯ

БОЛЀЯ, -ѐеш, мин. св. боля̀х, прич. мин. св. деят. боля̀л, -а, -о, мн. болѐли, непрех. 1. С пред. з а. Изпитвам загриженост за доброто на някого или нещо; мисля. Хлапаци, нехранимайковци! Разбират ли те висшите интереси на страната? Болеят ли те за независимостта и величието на отечеството ни? Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 28. Нашият народ трябва да се приучава да более за всяка птица,.., да пази като скъп дар от природата всяко гнездо. ВН, 1959, бр. 2489, 4.

2. Остар. Боледувам; болнея, боля, болувам, болявам. Бедна мома сѐ более, а домашните грижи не са татова работа. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 56. Попитайте и доктора Берона, който в това време гледаше учениците, и той ще ви каже, че повечето болееха от простуда. С, 1872, бр. 43, 338. Деца, които са приучени да ся хранят всякий ден с мляко, биват здрави и червени и по-малко болеят, кога са поболят. Лет., 1871, 144-145.

3. Остар. Изпитвам душевна болка, мъка; страдам, скърбя. — Болея, сине Симеонов, когато гледам как в неведението си отроците пият от еретическата отрова. М. Смилова, ДСВ, 45. За вас сега мислим, о, скъпи герои, / .. / далеко от вази — с вас мъки делиме, / от вашите рани и ние болеем. Ив. Вазов, Съч. V, 138. Неговият син загина на фронта, Танчови болееха по него, но все пак в къщи имат мъжка ръка. К. Григоров, ТГ, 78. — Петкоолу! — ахна старият свещеник и машинално се прекръсти. — Бог да го прости! Той искрено болееше за стареца и се омърлуши .. , онемял от горест. А. Христофоров, А, 88.

Списък на думите по буква