БОЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия
БО̀ЛКА1 ж. 1. Мъчително физическо усещане, причинено от различни видове дразнене или увреждане на живата тъкан. Грубо го тласнаха на стола и тогава той изпита такава остра болка .. , че не издържа и изохка. М. Грубешлиева, ПИУ, 272. Почувствува тъпа болка в очите си и ги закри с ръка. К. Петканов, МЗК, 5. В същия миг мечката изрева от болка и от ярост — соколът успя да я клъвне по едното ухо. Ст. Загорчинов, ДП, 118. Виковете и охканията захванаха изниско, глухо, като че изтезаваните се боеха изведнъж да издадат болките си, и после се възвишаваха. К. Величков, ПССъч. I, 11. Цвета, която още из пътя беше почувствувала родилни болки, както седеше притихнала на стълбището пред чакалнята, изведнъж се сгърчи и мъчително простена. Д. Ангелов, ЖС, 456. Режеща болка. Нетърпима болка. Ужасни болки.
2. Само ед. Прен. Силно мъчително чувство, огорчение, породено от тежки нравствени изживявания, от загубата на нещо мило, скъпо, от дълбока обида и под.; мъка. Геракът каза това нехайно и шеговито, но в гласа му звучеше болка. Елин Пелин, Съч. III, 51. Някаква тежка мисъл свиваше веждите му, бръчки покриваха челото му .. Някаква болка криеше тоя момък в себе си. Й. Йовков, Разк. I, 208-209. Тежка, остра болка по родния дом пресече гърдите му. Г. Караславов, Избр. съч. V, 285. В сърцето му лежеше постоянната и нестихваща болка по сина му. К. Калчев, ЖП, 318. // Обикн. мн. Разг. Грижа, душевно притеснение, тревога, тегло. — Аз ви зная болките, няма нужда да ми ги казвате. Ти, Павлино, имаш нужда от една крачна машина. Й. Йовков, ОЧ, 50. Ние си избираме свои хора за депутати и те, според болките ни и според волята ни, отсичат закони и разхвърлят данък. А. Страшимиров, К, 50. Постепенно старецът разкриваше болките и преживелиците си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 270. И плачеш, като майка истинска привеждаш гръб, / не знаеш ти, че всяка възраст свойта болка има. М. Петканова, КС, 63.
3. Диал. Болест, болежка. — Навъдиха се болки, брайно,.. И какви лоши болки — влезе ли в къщи, мори, не жали ни мъж, ни жена. Елин Пелин, Съч. II, 92. И като я налегна някаква болка, за десетина дни падна и свърши. Т. Влайков, Съч. II, 262. Кадъната, при която искаше да отиде, беше прочута врачка за женски болки. Д. Талев, ЖС, 390. В това время у България ся случило смъртоносна болка и глад. ВИ, 120. Провикна са сам си Господ, / че изпрати грозни нужди, / грозни нужди, грозни болки. / А най-грозна черна чума. Нар. пес., СбНУ ХIV, 10.
◊ До болка познат. Разг. Много, съвсем, напълно (познат). Ангел беше последната ѝ голяма любов, за съжаление приключила по познатия до болка начин — чрез бягство без обяснения. Съвр., 1980, кн. 1, 21. Изведнъж почувствува [Блажев] страшна умора. . Мина през познатите до болка улици и когато най-после вкара колата във вътрешния двор, въздишката му .. се сля с тази на жена му. Й. Попов, СЛ, 112. Не е болка за умиране (умиралка, умирачка). Разг. Не е много опасно, не е за тревожене, безпокойство. — Това [неграмотността] не е болка за умиране .. Има лек за нея.. Да седнеш и да са научиш да четеш. Т. Влайкова, Пр I, 92. Хич не бери кахър: не е болка за умиралка; тоя борч ще се изплаща кога и да е. Хр. Максимов, СбЗР, 32. Патриот е. Голям националист, родолюбец... Само едно... малко е лекомислен, гуляйджия... Това не е болка за умирачка. К. Калчев, П, 232.