БОЛЛУК —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЛЛУ̀К, мн. няма, м. Простонар. Изобилие. Расъл в млади години между мед и масло, обличан в копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо. М. Георгиев, Избр. разк., 111. Хапнаха, пийнаха и прихода от входа и той отиде. Сватба е — от този, от онзи — боллук се изсипа. Защо не — и драго беше на всички. Р, 1927, бр. 252, 3. Намираме се в най-боллука

на дини и любеници.. и други тем подобни овощия. ЦВ, 1861, бр. 34, 2.

— От тур. bolluk.