БОЛНАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЛНА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който често боледува, който е с разклатено здраве. Тоя бледолик, болнав .. человек беше Странджата. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. — Това лято ми се замоли да съм я пуснел да иде да жъне. Сиромаси сме, нуждаем се, ама като я гледах такава слабичка, болнава, не ми се пущаше. Й. Йовков, ВАХ, 112. — Тъй се случи, болна беше жената... Тя и сега е все болнава... Ст. Дичев, ЗС, I, 273. — Болнав съм аз, дядо Раде, за никъде не съм. А. Каралийчев, СР, 72. Според нашите овчари чакалът напада само слабите и болнави овце, които изостават след стадото. П. Петков, СП, 30.

2. Който е леко болен; неразположен. Уви, при тръгването му аз го не видях, бях болнав, пазех стаята и не можах да ида да му кажа сбогом, последньото сбогом! Ив. Вазов, Сб ЦГМГ, 212.

3. Който изразява болестно състояние; болезнен, болен. Той беше нисичък, с бледно болнаво лице. Й. Йовков, ЧКГ, 10. Захаринчо беше две-три годишно дете, тихо момченце с болнав вид. Елин Пелин, Съч. III, 22. Висока и слаба, с болнаво изражение на лицето, тя погледна към Славян Дойков, някак умолително. Д. Ангелов, ЖС, 27.

4. Прен. Който е извън границите на нормалното, естественото; ненормален, болезнен, болен. Попето се боеше от тях, но още повече се боеше от самата нощ, от тъмнината, от невидимия и таинствен неприятел, когото вечно чакахме, и неговото болнаво въображение беше готово да преиначи и да изтълкува зле и най-слабия звук и най-невинния шум. Й. Йовков, Разк. II, 75. Той не познава болнавата носталгия и жажда на нашите преситени души. К. Константинов, ПЗ, 199. Прочетох двете стихотворения .. Каква е тази болнава и подпухнала надежда? Й. Попов, ББ, 40-41.