БОЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЛНЍК, мн. -ци, м. Човек, който лежи болен. Обикновено Виден стоеше вън .. , но щом чуеше стенанията на болника, затичваше се вътре, коленичеше пред леглото му и приведен над него, квасеше с хладка оцетена кърпа челото му. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. — Ех, тежко е да се гледа болнѝк, кога се залежи. Т. Влайков, Пр I, 185. Когато слизаше в селото да опрости някой болник преди издъхване, той му занасяше от манастирската вода и го уверяваше, че душата му ще иде на оня свят чиста, изплакната от греховете. Ст. Даскалов, ВМ, 19. Стоян си Велку говори:.. Не съм тя главил, Велко ле, / болни болници да караш, / да караш, Велко, да гледаш, Нар. пес., СбБрМ, 200.