БОЛНИКОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЛНЍКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на болник. При едного болника повикали доктора .. Като дошъл, той поискал да види как му бие жилата, но вместо да хване болниковата ръка, той набарал своята. Лет., 1871, 205.