БОЛНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
БО̀ЛНИЦА ж. 1. Здравно заведение за лекуване на лежащо болни и прилагане на лечебни процедури. Болният се нуждае от болница, от лекари и лекарства. М. Грубешлиева, 107. От болницата казаха, че Иван вече трябва да си отиде. Раните му са оздравели. Елин Пелин, Съч. III, 170. Радуш беше войник, ранен в крака в боя при Люле-Бургаз, и след излизането от болницата прекарваше отпуска си в село. Й. Йовков, Разк. I, 105. Аз сам съм приготвил и експедирал почти три четвърти от лекарствата, които се разпращаха из импровизираните болници и на бойното поле. Ал. Константинов, Съч. I, 155. Бели пряпорци с червени кръстове висят накъдето погледнеш; градът се преобърнал на болница. Ив. Вазов, Съч. VI, 120. Кръгът на мислите му завършваше с угрозата от война. Щяха да го мобилизират в някоя походна болница и докато войната не свършеше, нямаше смисъл да се вглежда в бъдещето. Ем. Станев, ТЦ, 85.
2. Сграда, в която се помещава такова заведение. Ние бяхме сами в една малка стая на болницата. Й. Йовков, Разк. I, 143.