БОЛНИЧАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЛНИЧА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Болнав; болновит, болнав. Аз винаги му подчертавах голямата си почит и той — вече застаряващ, болничав .. беше много чувствителен към всяка проява на участие и топлота. К. Константинов, ППГ, 318. Макар и да беше Коце болничав, неговият баща все намираше за какво да го посгълчи, та че и за какво да му подръпва ушите. А. Страшимиров, А, 90. Лицето на Павел беше бледно, слабо и болничаво. Елин Пелин, Съч. III, 31. Ако те [родителите] са болничави и хлабави, то те ще предадат болките си на самите деца. С. Бобчев, ЖФ, (превод), 9.

— Други форми: болнѝкав, боленѝчав.