БОЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ЛНО нареч. 1. С болка, с мъка; мъчително, болезнено. Сърцето се свива болно при мисълта, че животът е тъй хубав, а ти стоиш пред лицето му и чакаш смъртта. Л. Стоянов, Х, 46. — Не ми се сърди... Не е лесно — простена момчето и въздъхна. Гласът и думите на Милан болно се отекнаха в душата на Мечев. Д. Спространов, С, 184. Защото думите му .. болно засягаха неговата сякаш притъпена съвест и му причиняваха някаква досадна и остра неприятност. Т. Влайков, Съч. III, 193.

2. В съчет. с гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. ч. Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва чувство на болка, мъка. Стана ми болно тогава за безсилието ѝ сама, без компромиси, да изплува над слабостите и грешките си. Л. Александрова, ИЕЩ, 260. Беше му болно като на дете, което несправедливо са обидили и което очаква, че скоро ще съзнаят грешката си и ще го приласкаят. Л. Стоянов, П, 374-375. И сега ми е тъмно и болно, — / мойта пладня на заник клони, — / мойте радости гаснат неволно / и спокойната есен слани. Хр. Ясенов, Събр. пр, 102.